Позволен спектакъл
Рано е още. Много е рано.
Някъде около пет и десет.
Утрото не прилича на рана,
денят тестото не е замесил
за съботни сутрешни кифли,
с мармалад и щипка вятър,
нощта бели облаци дипли
и прилича досущ на театър
това пролетно съмване,
това недоносено равноденствие,
а ако някъде пушка гръмне,
значи е последно действие,
а монологът сълзлив на луната,
вещае птичи аплодисменти,
след него смехът на децата ни
ще погъделичка апартаментите,
ще отметне немирен перчем,
ще сплете мъгла на балкона,
и студеният мартенски ден
ще се сгуши във голите клони,
там ще чака миг, след това
ще политне – премръзнало ято.
Тишина. И сноп светлина.
И магия. И чудо. Театър.
27-ми март - световен ден на Театъра.
© Даниела All rights reserved.
