Позволете ми, деца
Позволете ми, деца!
Нека ви разкажа
само приказка една.
Обещавам ви, че няма,
няма да ви отегча.
В тази приказка вълшебна
с руса свилена коса -
нежна, мила и чаровна
е принцесата добра.
Принцът е в жабок превърнат
от орисницата зла
и оставен да живее -
с вечна болка и тъга...
Тя невинна бе девица,
сочна сладка като нар,
бе достойна за кралица,
той - на локви господар.
Тайничко я той обичал,
запленен от красота
и в любов ù се обричал
тъжно с крясъци в нощта.
Любовта му бе красива,
нежна, чиста кат сълза,
сладко-кисело-тръпчива
вечно тънеща в тъга...
Но принцесата гнусливо
с крак докосна го едва
и отмина мълчаливо
с гордо вдигната глава.
Невъзпитано–жестоко
с чувствата се подигра
и засегна го дълбоко
с груба някаква шега...
Мислите, че е забравил
веч за нея след това
и в душата си угасил
огънят на младостта.
Не, грешите вий, деца...
Той останал да живее
с името й до смъртта...
В лятна вечер още пее
на сърцето песента...
Може би била е друга
тя, принцесата добра
ил' поредната заблуда,
или някаква шега ?
Може би добрата фея
пак заключена била
в замъка на друга фея -
сред омраза и злина...
Но... поуката каква е? -
ще попитате, деца.
Тя, поуката в това е,
че е вечна любовта.
Може всичко да се случи
и зловещата съдба
да отнеме и пречупи
твърде рано младостта.
И в жабок да те превърне,
да не срещнеш любовта,
и от теб да се отвърне
прежди време радостта.
И взаимност да не срещне
нивга твоята душа.
Любовта ти да посрещне
с присмех скъпата жена.
Не плачи и не унивай,
не прекланяй ти глава
и бори се, и не спирай
ти да вярваш в любовта.
Нека вечно да ни води,
пътеводна кат звезда,
със надежди през несгоди,
светозарната мечта...
А добрата фея, скъпи
мои деца, е любовта,
най-великото и скъпо
нещо тя е на света.
Може да превърне просяк
в принца знатен на честта,
а божурът цъфнал, росен -
в нежна, хубава жена...
Ето я поуката, деца...
Нека ви разкажа
само приказка една.
Обещавам ви, че няма,
няма да ви отегча.
В тази приказка вълшебна
с руса свилена коса -
нежна, мила и чаровна
е принцесата добра.
Принцът е в жабок превърнат
от орисницата зла
и оставен да живее -
с вечна болка и тъга...
Тя невинна бе девица,
сочна сладка като нар,
бе достойна за кралица,
той - на локви господар.
Тайничко я той обичал,
запленен от красота
и в любов ù се обричал
тъжно с крясъци в нощта.
Любовта му бе красива,
нежна, чиста кат сълза,
сладко-кисело-тръпчива
вечно тънеща в тъга...
Но принцесата гнусливо
с крак докосна го едва
и отмина мълчаливо
с гордо вдигната глава.
Невъзпитано–жестоко
с чувствата се подигра
и засегна го дълбоко
с груба някаква шега...
Мислите, че е забравил
веч за нея след това
и в душата си угасил
огънят на младостта.
Не, грешите вий, деца...
Той останал да живее
с името й до смъртта...
В лятна вечер още пее
на сърцето песента...
Може би била е друга
тя, принцесата добра
ил' поредната заблуда,
или някаква шега ?
Може би добрата фея
пак заключена била
в замъка на друга фея -
сред омраза и злина...
Но... поуката каква е? -
ще попитате, деца.
Тя, поуката в това е,
че е вечна любовта.
Може всичко да се случи
и зловещата съдба
да отнеме и пречупи
твърде рано младостта.
И в жабок да те превърне,
да не срещнеш любовта,
и от теб да се отвърне
прежди време радостта.
И взаимност да не срещне
нивга твоята душа.
Любовта ти да посрещне
с присмех скъпата жена.
Не плачи и не унивай,
не прекланяй ти глава
и бори се, и не спирай
ти да вярваш в любовта.
Нека вечно да ни води,
пътеводна кат звезда,
със надежди през несгоди,
светозарната мечта...
А добрата фея, скъпи
мои деца, е любовта,
най-великото и скъпо
нещо тя е на света.
Може да превърне просяк
в принца знатен на честта,
а божурът цъфнал, росен -
в нежна, хубава жена...
Ето я поуката, деца...
© Христо Оджаков All rights reserved.
