Нима не сме прашинки – скални капки,
заустени към майката земя?
И в дните наши, отредено – кратки,
целта не е ли простичко – една?
Заченати от сливане на клетки,
развили се в утробната среда.
Родени и изплакали на глътки
се втурваме и сграбчваме света.
Започваме с борбите непрестанни,
засуквайки от майчино зърно.
Със погледите питащи и странни –
това пък за какво ни е, защо? ...