Прашната колибка, празната човешка душа
Навън има само мрак, тишина
студ, мраз и тъмнина,
но отнякъде само една
проблясва някаква светлина.
Това бе прозорец на стара колиба
порутена, сгушена сред полята сама
и в тази колиба се намира само прахта,
прахта на отминали вече далечни спомени и мечти
и останали само странни тайни и неразкрити мечти.
Нейде се мярна човека безпътен,
който живееше сам в тъмнина
и единствена нему позната
бе милата самота.
Той бе тъжен и мрачен,
беше със празна душа
и отвътре приличаше много
на колибката със прахта.
Къде ли са всичките спомени?
Къде ли са всички отминали дни?
Или това е една човешка душа
търсеща себе си във вечността!?
студ, мраз и тъмнина,
но отнякъде само една
проблясва някаква светлина.
Това бе прозорец на стара колиба
порутена, сгушена сред полята сама
и в тази колиба се намира само прахта,
прахта на отминали вече далечни спомени и мечти
и останали само странни тайни и неразкрити мечти.
Нейде се мярна човека безпътен,
който живееше сам в тъмнина
и единствена нему позната
бе милата самота.
Той бе тъжен и мрачен,
беше със празна душа
и отвътре приличаше много
на колибката със прахта.
Къде ли са всичките спомени?
Къде ли са всички отминали дни?
Или това е една човешка душа
търсеща себе си във вечността!?
© Белослава Енчева All rights reserved.
То не бе самотно, защото отсъствието на всичко останало подчертаваше неговата красота. И ако не бе мъртво, като всички откъснати цветя, то щеше да се гордее със себе си! Японското усещане за красивото в незабележимото прави невероятно богати техните души! Затова нито веднъж не съм чувал думата "самотен" в устата на човек от Изтока! 
