Белла (Белослава Енчева)
15 30
Jul 3, 2007, 7:43 PM

Прашната колибка, празната човешка душа 

  Poetry
1185 0 5
Навън има само мрак, тишина
студ, мраз и тъмнина,
но отнякъде само една
проблясва някаква светлина.
Това бе прозорец на стара колиба
порутена, сгушена сред полята сама
и в тази колиба се намира само прахта,
прахта на отминали вече далечни спомени и мечти
и останали само странни тайни и неразкрити мечти.
Нейде се мярна човека безпътен,
който живееше сам в тъмнина
и единствена нему позната
бе милата самота.
Той бе тъжен и мрачен,
беше със празна душа
и отвътре приличаше много
на колибката със прахта.
Къде ли са всичките спомени?
Къде ли са всички отминали дни?
Или това е една човешка душа
търсеща себе си във вечността!?

© Белослава Енчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това ми е СуПеР!!!
  • Човек не би могъл да има спомени, ако не е ЖИВЯЛ, както е искал! Ако не се е радвал на мига щастие! Ако не е забелязвал дребните и красиви в своята простота неща около себе си! Едно от най-красивите неща, които съм видял в живота си бе едни, едничко полуразцъфнало цвете във ваза с изчистени линии и поставено в ъгъла на ... празна стая! То не бе самотно, защото отсъствието на всичко останало подчертаваше неговата красота. И ако не бе мъртво, като всички откъснати цветя, то щеше да се гордее със себе си! Японското усещане за красивото в незабележимото прави невероятно богати техните души! Затова нито веднъж не съм чувал думата "самотен" в устата на човек от Изтока!
    Бъди щастлива!
  • http://www.vbox7.com/play:67b09dea
    в нещо като филмче.
  • Бо,ти все по-хубави неща пишеш. Продължавай в същият дух.
  • Хубав текст Бела.
    Мисля че е подходящ и ще стане много добре.


    Поздрав и усмивка.
Random works
: ??:??