Правилните камъни в обувките
/написано не знам защо/
Обувките криви.
И разменени.
При това –
на ръцете.
За по-лесно
на четири крака
да пърхам
по пътя.
Във всяка
насипани
избрани от мене
по шепа камъни.
Добре охранени.
Красиви.
И цветни.
Скъпи.
Полезни…
Е, как да не нося
този товар?
Кривя се,
пък рухна,
пак на колене
приплъзвам
и хвъркам напред…
Така се далече отива –
да знаеш…
Не тегне камъче
самотно
дерящо
в обувката.
Тежи ми леко
мечтан товар.
Така отива се
далеко,
щастливо,
с омекнал гръбнак…
А другите камъни…
Чакъл…
Баластра..
И тежест
за непреклонен гръбнак.
Не е модерно –
даже Надежда
да носи в сърцето си
тоя юнак.
© Георги Коновски All rights reserved.
