Празен лист
и защо в ред не мога да го върна,
не питам и не чакам да открия
отговори няма - някаква магия.
Назад да върна всеки миг съм неспособна,
напред - изпитвам страх като помисля,
остана само да се боря,
тук, сега, какво ще да открия.
Приемам всичко без тъга, без радост,
причини хиляди, но смисъл няма,
животът ми от цветен се превърна
в празен лист, очакващ да го пълнят.
И гледам го, и чудя се - не зная,
какво да пиша - думи нямам,
в една самотна празна стая
заключвам всяка мисъл, преди да я узная.
© Албена Стоянова All rights reserved.
