ПРАЗНИЧНА СЪЛЗА
ПРАЗНИЧНА СЪЛЗА
Върви народът възродени,
но накъде – сам Господ знай:
изтича като кръв от вени
от своя свиден бащин край…
И днес безпътица го води
далеч от родната страна –
не както Кирил и Методий –
в сърцата с мисия една;
не както наште възрожденци –
със цел да се завърнат пак,
а като клети чуждоземци,
прогонени от глад и мрак…
Народът ни не е от вчера
с еднопосочен, сляп билет…
И кой му е дотолкоз верен -
да иска подвизи безчет?…
Навън изтича кръв и мозък,
душите ни изтичат там…
Децата ни се хранят с проза,
родителите – с гняв и срам!…
България ни е в сърцата –
където да сме по света.
Но със цената на сълзата
възвръщаме ли й кръвта?…
Ванилин Гавраилов
© Ванилин Гавраилов All rights reserved.
