Пред очите ми е
като червило на проститутка
ярко и размазано
крача си по улицата
и се усмихвам
само на кофите за боклук
някой е надраскал витрините
с пошло мигащи
коледни лампички
и е повърнал гирлянди
върху елхата на центъра
минувачите
са толкова друсани
с безразличие
не знам защо
но ще вляза в първата
книжарница
да потърся
някой наръчник
за безболезнено самоубийство.
© Мария Василева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
