May 28, 2012, 11:16 AM

* Празник 26.05.2012

  Poetry » Love
515 0 0

Вселената ми се разкрива.
Чувствам те във вечността.
Душата нежно те попива,
с теб празнувам любовта...

Небето приказка разказва.
Облаците са героите сега.
Слънцето не се показва,
вятърът се крие от деня.

Енергията ни допълва,
мирът ни носи тишина.
Щастието ни изпълва
с любовна светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...