Празно гнездо
Опустя ни домът, като празно гнездо.
И е тихо, почти като в църква.
Глух и ням ли е този проклет телефон -
със свободен сигнал ме побърква.
Всеки ъгъл във детската стая е миг
от безброй преживяни вълшебства.
Две проскубани кукли и храбър войник
още плачат за щурото детство.
На леглото огромният плюшен мечок
бърше нос с кадифени ръкави.
Мълчаливо наднича от рафта висок
тъжно смешният клоун забравен.
Отлетяха децата, домът опустя.
Няма нищо... започнах да свиквам.
Може би ще спортувам, ще засея цветя,
нови думи от мен ще избликват.
Искам само да знам, че се чувстват добре,
че са здрави и много щастливи.
Може би ще си дойдат през лятото. На море.
Запази ми ги, Господи! Живи!
© Нели Вангелова All rights reserved.
