Празнота
Днес се чувствам празна, разкъсана отвътре. Надеждата, че утре ще изгрее слънце и във моето сърце умря. Раздавах се на чуждото щастие и вервах, че утре ще се радват и за моето. Но днес - отново мрак. Вярвах, че любовта ще ме прегърне утре и ще спре сълзите ми, ще стопли душата ми. Надеждите се разбиха, мечтите отдавна загубиха смисъла си, вярата ме остави напълно сама. Сега не вярвам в любовта. Днес разбрах, че тя ме е оставила отдавна сама, а аз й посветих мечтите си чисти, душата си наивна. Днес искам сърцето ми да спре, за какво ми е то като няма кой да го стопли, като няма кой да го утеши? Не вярвам вече в радостта. Напразно чаках я, но вечер заспивах сама. Надявах се, че утре очите ми ще грейнат, но днес те пак са чужди, днес отново плачат, но надеждата не може вече да ги спре. Сълзите са поток. Днес предавам се на самотата - тя е моя спътник във живота. И вечния мрак за душата. Сбогом, любов - не можах да те позная и никога не ще те имам. Здравей, тъга, заспи до мен със вечността...
© Мила All rights reserved.
нека поетите не ми се сърдят
