Sep 13, 2006, 5:55 PM

Празнота

  Poetry
720 0 1
Празнота

Любовта застигна ме случайно,

Но дали ще бъде трайно?!

Къде се скита тази нощ 

Моята любов?!

Дали изчезна аз не зная

Само мога да гадая!

Това е нещо твърде страшно

Да се изправиш срещу любовта - ужасно!

Но, ето на, изчезна тя!

Отново празнота!

На следващия ден сама

Сред тази нищета!

Не желая  да живея сред деца,

Пък да бъда аз жена!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....