Течащото време измива душите
на блудстващи роби в тихата нощ.
Отишли да търсят светлината в мъглите,
връщат се голи пронизани с нож.
Минали сякаш през лазерен лъч,
пищят гласове с дяволска глъч.
Пребити, очукани, голи, ограбени –
пак тръгват да търсят любов.
Ах, тия глупци до болка обичали,
отново готови са да обичат до гроб.
ГЕРГАНА ОСКАР
© Гергана Чолакова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
