Пред истината
Пред истината се изправих.
Ето ме!
Не се харесах.
Даже заболя!
Надупчено от грехове
сърцето ми
сега усети
пълна нищета...
Претупвах си емоциите,
нарамила
кроежи
за далечни висини,
където съм очаквала
похвали,
с възхита пълни чуждите очи!
Запуснах си напълно
недодялана
най-истинската,
детската мечта,
в която бях
заложила изцяло
надеждата,
че мога да летя...
Вървях стремглаво
в глупава амбиция,
събирах си поуки
от вина,
тренирах безпристрастната
кондиция
помежду вопъла и гордостта...
Но ето ме –
продукт на непонятното,
стремяща се
нагоре към върха!
А Бог ме учи
точно на обратното –
докрай да се раздавам,
от душа!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
