ПРЕД НАС - ИТАКА
ПРЕД НАС - ИТАКА
Какво се случи?! Целият съм празен...
Умряха и надежди, и реликви...
Подхранвана с почтителна омраза,
душата ми на къшей ласка свиква...
С трохите дневни нощем се приспивам -
като врабец, заспал под чужда стряха.
И вместо цвете милвам все коприва...
Приятелите бавно оредяха...
С останалите често стискам чашка,
но слаби са изветрилите думи...
Като в компютърна игра ни лашка
животът. Пропаст - помежду ни.
Сълзи съзирам само при опело -
душевната вода е тежко бреме...
Кое е туй, което ни е вплело
в едно опасно, дремещо безвремие?
Или пазачът, който дебне мрака
от Нищото към Нещото не си е
на мястото - да сбира вересии?...
Врагът ни пази, а пред нас - Итака...
Ванилин Гавраилов
© Ванилин Гавраилов All rights reserved.