Пред очите на изгрева,
танцуват в ято гълъби,
трепетно се извиват,
нежно небето целуват.
Светлинна дъга крилете
докосва, и се ражда деня,
във усмивки на цветни лъчи,
озарили птичите бели мечти.
Издигам ръце да погаля,
зората с треперещи длани.
Господи, колко красиво,
ражда се цветното утро!
Даже дъх не ми стига,
от възторг...тихо шепна,
с очите си милвам небето,
и се усмихвам на утрото...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
