Пред очите на изгрева,
танцуват в ято гълъби,
трепетно се извиват,
нежно небето целуват.
Светлинна дъга крилете
докосва, и се ражда деня,
във усмивки на цветни лъчи,
озарили птичите бели мечти.
Издигам ръце да погаля,
зората с треперещи длани.
Господи, колко красиво,
ражда се цветното утро!
Даже дъх не ми стига,
от възторг...тихо шепна,
с очите си милвам небето,
и се усмихвам на утрото...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
