Пред погледа на залеза изпращаме деня...
Той вървеше най-спокойно,
но отгоре гръм не закъсня -
във формата на тяло стройно,
чудна, дивна красота.
Той я зяпна как седи,
тъй красива и сияйна,
и във миг магия го обви -
тихата любов омайна.
Този поглед тъй прекрасен,
със усмивка толкоз нежна,
тя направи го подвластен,
без усилие, тъй небрежно.
Но за тях не бе възможно
дълго време да са близко.
Тя е нейде там, високо,
а той винаги минава ниско.
Срещат се ужасно рядко,
но за миг са тъй щастливи.
Tе докосват се за кратко
със усмивки похотливи.
И всеки ден тя гледа да го зърне,
с погледа си нежен вечно го следи.
Как желае тя да го прегърне,
винаги по-силно от преди.
И всеки ден той тихо отминава
под погледа ù тих, прекрасен,
и след него тя остава във забрава
в тъмнината, но със спомен ясен.
И за нея като че остана във нощта
да го търси във мечтите и в съня -
невъзможен блян между Слънце и Луна.
Пред погледа на залеза изпращаме деня...
© Мартин Василев All rights reserved.
