Мъглата по баира слиза
и увъртолва листопада
в дебелата си мокра риза.
Мълчат подплашени стадата.
Коминчетата кротко пушат.
По двора – старци и кокошки.
Светът изглежда изтърбушен.
И вече си готов за прошка.
В неделя черквата е пълна –
забрадки, свещи, вино, жито,
сълзи – преглътнати, молитви –
за посевите – да покълнат,
да бъдат чашите допити
и да олекне на душите.
© Валентина Йотова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
