Jan 28, 2023, 1:56 PM  

Пред пропастта, която възвисява

  Poetry
1.1K 16 12

На моя скъп приятел – Владислав Недялков

 

 

Каквото и да стане ще съм с теб,

Приятелю най-скъп – Поете!

Компас изгубих в този свят свиреп,

но нашето приятелство ще свети.

 

И вярвам, че ще си отново здрав,

защото ти пред Бога си заслужил,

с поезия и с благороден нрав

и ничия душа не си погубил.

 

А приютявал си сиротни същества,

с любов си ги обграждал и отглеждал.

Не си участвал в шумни пиршества

и пред тревичката дори глава си свеждал.

 

Лирикът Тъжен в тъжния си час

извеждаше стиха си от сърцето.

Да раздаде на ближните лиричен глас,

в душата си да станат те поети.

 

Не съгреши, не стори скверен грях,

но каеше се будната ти съвест.

За другите живееше, заради тях

дари те Бог със своето присъствие.

 

Прегръщам те с голямата любов,

която днес душата ми отдава

на ближния в трагичния му зов,

пред пропастта, която възвисява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления за прекрасното посвещение, Младене!
    Пожелавам ви много здраве и нови творчески успехи!
  • Вълнуващо, истинско и трогателно! Влади, не се предавай, нека желанието победи! Младен, ще кажа само поздравления!
  • Развълнувана съм силно не само от стихотворението-посвещение, а и от твоя коментар, Младене! Ти ни засвидетелстваш каква чувствителна, отговорна и човечна душа носиш! Бог да дава на Влади сили да се справи с болестта, която го е повалила, и да оздравее по-бърз! Знам, че духът е много важен и ние като негови приятели по перо сме длъжни да му помогнем той да го съхрани, или да му го върнем с жестовете си на внимаие към него. 💕 Нека не скъпим човещината си, той е прекрасен поет с нежно сърце и заслужава да почувства прилив на обич, състрадание и внимание! Изпращам прегръдка и на двама ви, а за Влади ще се помоля горещо и от сърце да надвие болестта и намери сили да твори, защото ние сме от хората, които са истински силни, когато изливат душата си върху белия лист! Помогни му, преблаги Боже, горещо те моля!
  • О ,Бога ми не знаех,съкрушен съм тревожно отчаян,как може на толкова добър човек!Удър и за мен ,Влади вярвай ще успееш!А на теб ,Младене Благодаря от сърце за този толкова истински стих!Прегръдки на двама ви!
  • Благодаря ви, скъпи приятели и колеги по перо, които дадохте подкрепата си за Влади - един млад човек с голямо сърце и душа и с огромен поетичен дар.
    Бог да ви благославя и възнаграждава за добрината ви.
    С огромна и нарастваща тревога споделям с вас, че той е болен от коварна и бързо прогресираща болест. Чувства се дълбоко отчаян и си въобразява, че вече никой не се интерисува от него освен няколко човека в този сайт. Лично аз съм убеден, че това не е така, че всички вие /не само коментиралите и подкрепилите по различни начини моя стих посветен на него/ искате да е жив и здрав и да ни радва с перото и таланта си и занапред. Нека почувства подкрепата ви. Дайте му я както прецените за редно. Например на Лични или по всеки начин, който ви хрумне. Той се нуждае от подкрепата ви сега, защото после може да е трагично късно. Всеки от нас се е убеждавал от личен опит как една топла дума, едно съпричастие, стопля душата ни и мобилизира личността ни, правейки я силна и борбена, за да оздравее!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...