Aug 4, 2005, 12:00 AM

Пред теб

  Poetry
1.3K 0 6
В предутринта на жътвата,
вървейки по светулкова следа
достигнах до скалата на пъстървата,
напих се с неумитата вода...
На дъното на мойта чаша,
във хаотичния коктейл
играеше кристален пясък,
немирство от звездите взел.
В средата - цвят прозрачен
на недокосната жена
и до сега в кръвта ми плаче
със нежната си мекота.
А по смутената повърхност
на тежкото ми питие,
напомняха ми крехка твърдост
две пеперудени криле!
…….
Ех, чак по обед под ореха разбрах,
картина ти рисувах по белия си лист.
пътечката безумна за тебе извървях
пред тебе да застана –
чист!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...