В предутринта на жътвата,
вървейки по светулкова следа
достигнах до скалата на пъстървата,
напих се с неумитата вода...
На дъното на мойта чаша,
във хаотичния коктейл
играеше кристален пясък,
немирство от звездите взел.
В средата - цвят прозрачен
на недокосната жена
и до сега в кръвта ми плаче
със нежната си мекота. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up