Aug 4, 2005, 12:00 AM

Пред теб

  Poetry
1.3K 0 6
В предутринта на жътвата,
вървейки по светулкова следа
достигнах до скалата на пъстървата,
напих се с неумитата вода...
На дъното на мойта чаша,
във хаотичния коктейл
играеше кристален пясък,
немирство от звездите взел.
В средата - цвят прозрачен
на недокосната жена
и до сега в кръвта ми плаче
със нежната си мекота.
А по смутената повърхност
на тежкото ми питие,
напомняха ми крехка твърдост
две пеперудени криле!
…….
Ех, чак по обед под ореха разбрах,
картина ти рисувах по белия си лист.
пътечката безумна за тебе извървях
пред тебе да застана –
чист!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...