Aug 4, 2005, 12:00 AM

Пред теб 

  Poetry
1196 0 6
В предутринта на жътвата,
вървейки по светулкова следа
достигнах до скалата на пъстървата,
напих се с неумитата вода...
На дъното на мойта чаша,
във хаотичния коктейл
играеше кристален пясък,
немирство от звездите взел.
В средата - цвят прозрачен
на недокосната жена
и до сега в кръвта ми плаче
със нежната си мекота. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Random works
: ??:??