daik (Георги Динински)
355 485
Aug 4, 2005, 12:00 AM

Пред теб 

  Poetry
1093 0 6
В предутринта на жътвата,
вървейки по светулкова следа
достигнах до скалата на пъстървата,
напих се с неумитата вода...
На дъното на мойта чаша,
във хаотичния коктейл
играеше кристален пясък,
немирство от звездите взел.
В средата - цвят прозрачен
на недокосната жена
и до сега в кръвта ми плаче
със нежната си мекота.
А по смутената повърхност
на тежкото ми питие,
напомняха ми крехка твърдост
две пеперудени криле!
…….
Ех, чак по обед под ореха разбрах,
картина ти рисувах по белия си лист.
пътечката безумна за тебе извървях
пред тебе да застана –
чист!

© Георги Динински All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ммм, страшно красиво и образно!От мен-6!
  • Дайк, невероятно пишеш, Майсторе!
  • Благодаря Ви,
    Дано ми се върне музата и пак да има светулки

  • Много е хубаво очарована съм! продължавай в същия дух!
  • Много е хубаво. Поздравления!
  • Мога само да кажа, че умееш да превръщаш безумните пътища в нежно и вълнуващо докосване. А това е едно от най-красивите неща, които съм чела някога:
    "... цвят прозрачен
    на недокосната жена
    и до сега в кръвта ми плаче
    със нежната си мекота."
Random works
: ??:??