Пред теб, любов
Пред теб, любов, смирено се прекланям,
че моя свят превърна в съвършена рима.
От всичко сътворено, дето имам,
най-ценна си ми ти и твойто име.
Какво са думите без чувство -
безброй бездарници поети,
забравили, че си изкуство,
което в мрака трябва и да свети.
Как искам да убия злите демони,
загризали ми кроткото съзнание
с въпроса “От това опита ли?”
и сам да си налагам наказания.
Щом някой път направя грешка,
опитвайки да бягам от сърцето,
със всеки удар губя нещо
тъй ценно като истината за небето.
Прости, любов, за крехката ми вяра,
с признание едва ли ще те впечатля,
но само тъй душата мир ми дава
отново в мир да мога да заспя.
© Веселин Веселинов All rights reserved.
