Apr 30, 2019, 6:15 PM  

Послание

913 5 8

         Бог

 

Дълъг път те още чака –

знаци сочат ти звездите,

силен дух не спира в мрака...

знае, сбъдват се мечтите!

 

Всеки грях е тежко бреме –

дава ти се за поука,

платиш ли дълга – след време –

щастието ще почука!

 

Щом отмине люта зима –

пак пристига пролет бяла,

твоята душа любима

за любов е закопняла!

 

Знойно лято – жито зрее,

златна есен – плодовита,

който здраво зърно сее,

той вкуса му ще опита!

 

Стига си стоял в тъмата –

време ти е да живееш...

Шанс ти дава свободата,

имай вяра ще успееш!

 

Сутрин слънце ли изгрее,

чуваш свирката на влака,

тих ветрец южняк повее,

светло утро теб те чака!

 

По-далече от тъгата –

тя сърцето изтощава,

слизай често сред цветята –

красотата подмладява!

 

Миналото е далече,

спомняй радостите в брака,

всеки дух добър е вечен...

светло бъдеще го чака.

 

            (Следва)

("Влюбените птици летят по две")

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сърдечно ти благодаря за коментара, Дочка! Радвам се да те видя на моята страница! Желая ти хубав утрешен ден!
  • Чудесна поезия. Моите почитания!
  • Благодаря ти, Албена, за топлите думи към поемата "Послание". радвам се че посети моята скромна страница. Нека съдбата да благосклонна към тебе и да ти носи здраве, радости и творчески успехи!
    * * *
    ИНФОРМАЦИЯ: Поемата е по действителен случай с мен, през 2003 година.
    Случилото се е много съкровено за мен, реших да хвърля светлина, за поука на другите. Това може да се е случило или да се случи със всеки един. Беше слънчев юнски ден. Излязох да купя цветя за внука ми. Отидох в една кафе-цветарница и там за моя недобра изненада срещнах жена медиум, която поръча да и доставя в книжарницата ми около 20 книги.Не дойде да ги вземе, Изпаднах в затруднения и се принудих да затворя фирмата си. Тя седна на моята маса, извини се и реши, въпреки съпротивата ми, безплатно да ми прави сеанс. Разкри неща, които не знаех. Изпаднах в шок... Трудно се съвзех. Търсех упование в Бог... Написах поемата под форма на Послание на Бог към мен.
  • Много е хубаво! Поздрави!
  • Благодаря на Лидия, Красимира и Станислава за коментарите. Благодаря и на добавилите в "любими". Спокойна вечер ви желая!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...