Предай нататък
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=265573
Имаше някога такава "щафета" по едно стихотворение на Смиф. Не знам дали пак ще има, но стихотворението на daizy-crazy ме доведе до ето това:
Аз моля, нарисувай ми небе,
когато свърши синьото ми вътре.
До лятото са много светове,
не знам ще мога ли да се дотътря.
Теб моля, нарисувай ми небе!
И нека да е с дъжд - висок и хладен.
Че ниски бяха всички дъждове
и топли като кръв по мойте длани.
Пак моля, нарисувай ми небе
и ме пусни по него да те диря.
Аз всеки ад прерових, ала не,
не теб, а само себе си намирам.
Днес моля, нарисувай ми небе -
какво като над мене ще се срути!
Не е ли всъщност малко по-добре
небе наместо пръст да те затрупа?
Чуй! Моля! Нарисувай ми небе!
От край до край над тихата ти липса,
която все не спира да расте …
С едно небе
дано да я притисна.
© Росица All rights reserved.
И не ме е яд, че съм го пропуснала преди 7 години, защото го намирам сега! Добре завърнала се 🌹
