Не могат да рисуват небеса –
ръцете ми останали без птици.
Ще кажеш: „Отлетели са...“ Не са
... не са дохождали по тези жици.
Донесох светлосиньо, не боли
и в сънищата странен дъжд рисува.
Понякога опитва да вали,
понякога дори не се преструва...
... но могат да прегръщат ветрове
и да нанизват слънчеви пунктири.
Наднича слънцето... аз ставам в пет,
в пет птиците за полет се събират!
Благодаря на Росица за поезията и на Мая за прочита!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
