Предавана до разпиляване
А майка все повтаряше ми:
"Не вярвай, дъще, на никого,
единствено на себе си,
и то не винаги!"
А аз не вярвах
в нея, в думите ù
и доверявах се на всекиго,
а не на собствената кръв.
Накрая случи се,
животът ме научи...
До вчера приятели,
утре добри познати,
накрая непознати!
До вчера обичали се,
после развели се,
накрая врагове!
До вчера имах всичко,
а днес - единстевно
лицемерие зад себе си...
До вчера бях обичана,
а днес сама не се познавам,
без приятели, без любим,
оръфана, предадена!
А майка все повтаряше ми:
"Не вярвай, дъще, на никого,
единствено на себе си
и то не винаги!"
Защо не я послушах
веднъж поне, защо?
Ако бях я чула,
можеше да съм запазила,
ако не друг,
то поне себе си
до себе си
и нямаше да съм предавана
до разпиляване...
© Магдалена Динева All rights reserved.
