magdalenaa (Магдалена Динева)
14 1
Oct 15, 2011, 7:11 PM

Предавана до разпиляване 

  Poetry
520 0 2

А майка все повтаряше ми:

"Не вярвай, дъще, на никого,

единствено на себе си,

и то не винаги!"

А аз не вярвах

в нея, в думите ù

и доверявах се на всекиго,

а не на собствената кръв.

Накрая случи се,

животът ме научи...

До вчера приятели,

утре добри познати,

накрая непознати!

До вчера обичали се,

после развели се,

накрая врагове!

До вчера имах всичко,

а днес - единстевно

лицемерие зад себе си...

До вчера бях обичана,

а днес сама не се познавам,

без приятели, без любим,

оръфана, предадена!

А майка все повтаряше ми:

"Не вярвай, дъще, на никого,

единствено на себе си

и то не винаги!"

Защо не я послушах

веднъж поне, защо?

Ако бях я чула,

можеше да съм запазила,

ако не друг,

то поне себе си

до себе си

и нямаше да съм предавана

до разпиляване...

 

 

 

 

© Магдалена Динева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??