Mar 12, 2021, 9:47 PM  

Предчувствие в зелено

  Poetry
542 3 13

Предчувствие в зелено.

Все още е студено.

На слънцето очите

надничат над върбите.

 

Тъжи, несподелено,

в мечтите си вглъбено,

желание прикрито

и кюлче недобито

 

от тайнствени залежи

и мартенски топежи.

Синигер чурулика,

врабците се стълпиха

 

под стряхата на завет,

подеха без да бавят

с чирикане, с подскоци,

разсънени младоци,

 

къпалня да си правят

и пръски да оставят,

на струйки и потоци

под шумни водоскоци.

 

Стремежи се долавят,

копнежи се представят,

животът да разпъпи

и пролет да настъпи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Заменям веднага дисциплинирания глагол с небрежно-хаотичен, поздрав 😉
  • "врабците се строиха
    под стряхата на завет.." има ред и дисциплина в това предчувствие
  • Приемете и от мен усмивки, да ни е на късмет!☺☺☺
  • Кокиченца, врабченца, синигерче и кълвач се чува, пролетта пристига. Очакваме я с нетърпение!
  • Пролетта пее, пее в това свежо стихче

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...