Aug 27, 2024, 8:32 PM  

Предесенно

442 1 2

Сбрало длани небето крепѝ
на ятата последната песен,
на листенце засвири унесен
тъжен вятър сред златни липи.

 

Август впряга среднощни коне
ще си тръгне, самотен и тъжен.
После циганско лято ще лъже,
че ще трае година поне.

 

Есен – котка сред пъстри листа
на живота кълбото мотае
и септември изглежда безкраен...
Капки гроздова сладост пестя,

 

та притихне ли целият свят
и от мъка пропуши коминът
през сърцата ни – да не изстинат,
пак ятата с любов да летят...

 

 

https://youtu.be/A0CRYWjUKXY?si=VtE2h4KS6fh2oJJM

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...