Ех, порасна, детенце, възмъжаваш и крачиш широко,
ще ме стигнеш на педя, челото си вдигнал високо
и премяташ перчем, смутено заглеждаш жените.
Сравняваш ги с мен, преди оттук да отлитнеш...
Тя, усмивката твоя, заразяващо вече изгрява,
ще разтуриш покоя си, друга за тебе ще страда.
Аз пък вечер, когато присяда ми залъкът крехък,
ще копнея да подишам доверие в твоите шепи.
Да погаля отново главицата малка и нежна,
да заспиш и в съня си щастлив да изглеждаш,
посреднощ, от кошмар, когато изплашен се будиш,
сънен да дойдеш при мен и да се сгушиш. ...