Преди да се изгубя във времето
Ако можех да върна минутите
бих помислила с обич за себе си,
бих се радвала на всяка минута
преди да се изгубя във времето.
Ако можех да се върна във времето
където всичко е кристално чисто...
неотпита сълза от скитащия вятър
и да бъда пак прекрасна и обичана.
Но това бе толкова отдавна
все си мислех, че светът
е тъй прекрасен...
Но после осъзнах, че той те мачка,
прекършва ти мечтите и те гази,
дори понякога така се случва,
че спира ти дъха от недолюбване...
Стръхът отново впил е в тебе пръсти
и си казваш все – от утре ще се преборя
с вятърните мелници, където разтворените
пръсти на мрака към теб се протягат.
Затова светлината в душата ще опазя
и ще изляза от окото на бурята...
За да се радвам на всяка минута,
преди да се изгубя във времето.
© Катя All rights reserved.
