Преди да спрат завинаги сърцата ни
Преди да спрат завинаги сърцата ни
Загубихме се някъде в причините.
И в хиляди безумни нарицателни.
Дете попитай. Толкова личи ни, че
не бият както по-преди сърцата ни.
Не се докосват вече и ръцете ни.
И устните изстиват от жаравата.
Кога последно пръстите ни сплетени
отърсиха се с пламък от забравата?
Кога последно, питам се разплакана,
от смях ехтяха стаите ни в къщата?
И днес ли двама с тебе не дочакахме
момента на щастливото завръщане?
От утре пак по стръмното ще тичаме.
Тъга ще се изписва по лицата ни.
Дано да се научим да обичаме,
преди да спрат завинаги сърцата ни.
© Яна All rights reserved.
Благодаря за коментарите.
