Преди да спрат завинаги сърцата ни
Загубихме се някъде в причините.
И в хиляди безумни нарицателни.
Дете попитай. Толкова личи ни, че
не бият както по-преди сърцата ни.
Не се докосват вече и ръцете ни.
И устните изстиват от жаравата.
Кога последно пръстите ни сплетени
отърсиха се с пламък от забравата?
Кога последно, питам се разплакана,
от смях ехтяха стаите ни в къщата?
И днес ли двама с тебе не дочакахме ...