Преди години що не ми го рече?
Каквото ти се случи – за добро е,
уроците напомнят само, че
крила не стигат, да си звездоброец
и никой няма утре да рече,
че май е всяка прилика случайна,
а очилата всичко пак кривят,
че тайната изобщо не е тайна,
а ти съвсем не си за тоя свят.
Не се ласкай, не си и извънземна!
Кога ли пък и земна си била?
Когато несполуките те емнат,
забравяш ежедневните дела.
По философски котката заприда,
разнищеното крайче на деня...
Дали на Марс внезапно ако ида,
се питаш - нещичко ще променя?
Че писна ми - все е тринайсти, петък,
май вече чак до гуша ми дойде!
А някъде подхилва се късметът:
—" Да си нормален днес е демоде".
Преди години що не ми го рече?
Поне за утешение. Да знам.
Е, закъсня! Гората хванах вече.
Психиатърът ми е отдавна там...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
