Oct 19, 2025, 10:22 AM

Преди и след

  Poetry
226 5 5

След  тайнството, наречено рабеж...

дай , Боже, дойде време, беж!?

Стига сме се фукали, че оттук

тръгнал е Света. Щом гинем от лъжа.

 

Казваме не ,спим...но сме заспали!?

Будни само са онези, дето времето

са спрели. За собствена облага.

Свят окървавен от кражби, мъст.

 

Не се усмихвайте...плачете.

Светът загива заради нас...

ние сме си враговете. С мълчание,

наказваме не друг а собствения Свят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

  • Силно съм трогнат от ,разбирането...подкрепата ,коментарите и любими,Приятели!Макар и лоши да са новините ...с вас има светлина в мрачното ни време!Благодаря ви сърдечно и нека доброто се множи!Обичам ви!
    Хубава и успешна нова седмица ви желая!!!
  • Много истини има в този стих и боли от тях.
    Поздрави!
  • Категоричен! Поздравления!
  • Разтърсващо! Браво!
  • Наистина сами сме си виновни:

    "С мълчание, наказваме не друг а собствения Свят."

    Поздравление, Ачо!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...