Преди избори
Седнах в парка да послушам птиците,
Вместо тях... словоизлияния на политици.
И раздават, раздават шарени торбички...
Могат ли така да нахранят всички?
Понякога отказвам да говоря,
когато срещу мен стои глупак.
Не истината ражда се във спора,
едно и също се повтаря пак... и пак.
За политика изборът е празник.
Ще хапне от големия комат.
Той виртуоз е във предизборните фрази,
до изборите е баща и брат.
Предизборнo, сентенции извлича,
реки от изобилие текат...
А ние, простите... и безпаричните,
лапнишарани сме си всеки път.
А после... Сметките все не излизат.
Не е достатъчен Държавният бюджет
да поизплакне мръсните си ризи
и след това да продължи напред.
Самозакичил се с „народната” любов,
от своите надежди окрилен...
На всичко политикът е готов
до следващия ден, до следващия ден...
Понякога отказвам да говоря.
Предизборно ми е и ме боли глава.
Умниците се скъсахa да спорят.
Ще гледаме сеира след това.
© Юлия Барашка All rights reserved.
