Dec 31, 2007, 5:32 PM

Преди нощта

  Poetry
803 0 4

Пореден спомен и поредна вечер...

Последна вечер, след последен ден,

Не виждам нищо – близо и далече,

коварно тъмна е нощта за мен...

 

Пречупен лъч, отминал спомен,

за утрото, а то е тъй далеч.

Очаквам го като храна – котак бездомен,

          Защото то единствена надежда е за мен!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...