Не ме остави в блатото, където
оплакала съм всички мъртъвци!
Усещаш ли - приветства те сърцето ми!
Магия е, че с теб се възродих!
Сега копнея да съм ти любима
и с теб да тръгна в новия си път;
косите си постила самодива,
в която медно блясват капки дъжд.
Това си ти! Съдбовна изненада
мечтите ми събра като в лъчи!
Божествена навярно е ръката,
която да ни срещне предреши.
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
