WOT (Коста Костов) WOT (Коста Костов)
1 27
Jan 17, 2006, 9:13 PM

Преди време

  Poetry
1.3K 1 4
Червена роза.
Листенце падна от цвета красив.
Красив?
Бил е нявга,преди време.
Вече сухо и сбръчкано,
от времето надвито,
цветчето розово
от студ и тъмнина обвито,
самотно като снежинка малка,
от вятъра понесена.
Бъдещето да не знае,
за миналото да не хае.
Сякаш търси малко топлина,
макар да знае, че последното й нещо ще е тя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Костов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0