Преди взрива
Не питай днес какво ми се е случило
и вдишвам тежки сажди, вместо въздух.
Душата ми е явно само чучело,
щом всички от живота ми отблъсква!
Не ми подавай къшейче емпатия,
словата на утеха са излишни.
Че вдън земи отдавна съм отпратена,
очите ми изгниха като вишни.
Един до друг - все възли огорчения
и нишката надежда се прокъса.
Застигаше ме вятър-най-студеният
и никого не стоплих със дъха си...
Саксиите без жал са прекатурени
по бялата пътека към жениха...
Единствено предателства и бурени,
от семената нежност се родиха.
Но нека е така. Светът огромен е,
спасението дебнело отвсякъде.
Ще се взривят терзания и спомени
навярно с дерайлиралите влакове.
2013
© Милена Белчева All rights reserved.
