на шестдесет години ще сме мъдри
на шестдесет години ще сме стари
на шестдесет ще сме готови за умиране
на шестдесет ще сме забравили че сме били на двайсет
на шестдесет - защо да мислим за това
ще чакаме смъртта да ни намери
и ще си казваме - нека тя да свърши тази работа
"Дърветата умират прави"
На шестдесет ще бъдем слаби за умиране
© Дух на лютеницата All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
