Когато искам да се заредя с любов,
отварям пощата си и чета писмата ти.
Такава нежност има в тях!
До необятност!
За да почувствам пак, че съм жена,
набирам телефона ти и ти говоря.
Запалваш в слабините топлина,
направо огън!
Подробностите някак си спестявам,
че си далечен, че си с нея.
Не вярвам (вече) в светостта на любовта,
но вярвам в тебе.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...