Когато искам да се заредя с любов,
отварям пощата си и чета писмата ти.
Такава нежност има в тях!
До необятност!
За да почувствам пак, че съм жена,
набирам телефона ти и ти говоря.
Запалваш в слабините топлина,
направо огън!
Подробностите някак си спестявам,
че си далечен, че си с нея.
Не вярвам (вече) в светостта на любовта,
но вярвам в тебе.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...