Ковиде, Любими мой,
откъде се появи?
Цяла нощ топиш ми лой
и във форма ме държиш.
Мисля днес да те сразя,
несломим ми е духа,
май удари на скала,
гащите ще ти сдера!
Само с ластичките, брат,
бели като лански сняг
ще обяздя твоя врат,
за да срещнеш шута ляв.
Текне ли сопола гъст,
щом препускаш с тръст към вас,
спомняй си, че Плевел луд,
пак те чака за лобут.
© Силвия Илиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
