Брезата е потънала в сълзѝ
и, цялата в искри, сияе.
Тъгата я преобрази,
а слънцето за скръб нехае.
То свети ярко, с пълна мощ,
топѝ сълзѝ и изпарява
студените остатъци от нощ,
снега превръща във забрава.
Последен дар от зимни дни –
с предчувствие за пролет и утеха,
брезата бяла днес блести
в обшита с диаманти дреха.
26.03.2018
© Мария Димитрова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
