Jan 30, 2015, 7:31 AM

Представете си само

  Poetry
534 0 2

Представете си, моля, тази картина
депутатите наши, да работят в чужбина.
Но не, както виждаме в Парламента,
а с нови задачи и тежки моменти.
Да мият чинии, да влачат метал,
да зидат огради, да мъкнат и вар.
Да чакат заплата, но някой поляк,
да казва, че няма. Въобще, пълен мрак.
Да чистят килери от мухал и прах,
да гледат деца, да изпитват и страх,
какво ще е утре, ще има ли работа,
дали ще им стигне за наем заплатата.
В банята, черна вода да тече
когато се къпят. А свито сърце
да спомня за този, сегашен живот.
Да молят за прошка един, цял народ.
Да ходят на работа с влак и метро.
Не вярвам да бъде, но искам. Дано.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пастир на сенки и привидения.Алгафари го озаглави като "Боже, защо ?"
    или... Искам, но не вярвям! Дано!

    Джак
  • Прекрасна роля си им отредил...де да можеше!Болката на стиха ти е силна!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...