Представи си нощ, но не като тази,
осквернена от измислен бог.
Не пламнала в безумни пожари,
а нежна и изпълнена с любов.

Представи си ден, но не като този,
с дъх на смърт и болка човешка.
Нека е пролет, с цъфнали клони
Само от обич да допускаме грешка.

Представи си, че можеш отново
света да видиш с очи на дете.
Успееш ли, ти си свободен.
Имаш крила и за полет небе.

Представи си онова вълшебство,
да лекуваш болката с целувка.
Рецепта от далечното детство,
за обич чиста, без преструвка.

Представи си, че светът е картина
и всеки оставя свой щрих.
Ще е по-красив от цветна градина!
Ще е песен, любов или стих!