Jul 21, 2013, 12:46 PM

Предутринна следа 

  Poetry » Love
636 1 6

Бъди ми изгрев, в залезите скрита!
Бъди ми зов, в разсъмване роден!
Без теб душата колко нощи скита
и търсеше лика ти като ден...


Една, неотлетяла в юга птица,
прелиташе мъгливия си свод,
да зърне теб - измолена светица
за грешник от последен епизод.


За две ръце, в които самотата,
рисуваше по дланите им кръст,
и вееше молитвите ми вятър,
надежди разпилял околовръст.


За две очи, които не заспаха,
дори в съня, нарочен да теши...
И скърцаше в самотната ми стряха
илюзия за сбъднати души.


Дори да си в разсъмване незрима,
подобно стих, написан във вода,
дъхът ми те изрича... И те има!
В любов като предутринна следа!


(Сбъдната вселена)

© Ясен Ведрин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??