Предзимна песен
И тази сутрин вятърен кавал,
събужда ме с предзимната си песен.
Света надлъж и шир си прелетял,
а сняг искрящ отново не донесе,
защо дошъл си? Свириш като луд,
ти, ветре? И люлееш голи клони.
В душата ми арктическия студ,
с две шепи ноти можеш ли прогони?
Искри сред пепелище снощна жар
и въгленче изгаря ми клепача.
Подпалката – одрипан календар,
чиито дати нищичко не значат.
Върви си там, отдето си дошъл
и отнеси си песента фалшива.
Човекът все по-черен е и зъл...
В калта по-лесно болката зарива.
И ако Бог смили се натъжен,
и падне сняг. За Негова прослава,
върни се, ветре! И танцувай с мен.
Сто ангела от сняг ще ти направя.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
