Предзимно парти на брега /сборная/
Самотно и студено, потънало в нега,
побрало сякаш самотата на света,
целувайки по навик скалите и брега,
с предчувствие за зима, застинало
до хоризонта под покрив от мъгла...
То спомня си за нашето минало,
след бурята как ражда се дъга
и толкоз необятна, като него,
в гърдите ни туптеше любовта.
Само на фара окото е будно
в мъглата намига - светулчица чудна,
водач на моряци калени...
но все пак търсят русалки
Морето не замръзва
дето тропици бушуват,
зимата не им се връзва -
вятър гони и целува!
Само на фара окото е будно,
в мъглата намига- светулчица чудна,
искрица надежда за бряг... на душите,
изгубени в нощта им безлунна.
Сенда рязко и с'замах
връхлетя с чашка и със смях,
всичките им романтизми,
пренасочи в летни битовизми:
всички искат знойно лято,
но защо да е горещо.
Вместо да ми кряка ято,
по-добре да пийна нещо.
Писна ми от тая зима,
Преди дори да е дошла
Искам лято, палми, жега
И Мохито на брега 😘😘
С Деничка двамата ще си битуваме,
на плажа волни ще лудуваме,
ще пием биричка или мохито,
ако морето е сърдито.
А морето с мощен ритъм
разнебитва бреговете!
Дълго в пясъка се скитам,
гол вървя сред ветровете!
3в мъглата на мига -
светулчицата чудна,
пристан за душите неспокойни,
жадуващи за суша,
сред толкоз сърдити вълни,
Мираж бленуван в гъстата мъгла
самотен присветулква фара,
изправил гордо снага,
загубил спомени за други времена...
И плувай в бистрата вода
с коси от вятъра развени,
а после полети, достигнал небеса
там слей се с тихото безвремие!
Свързани произведения:
http://otkrovenia.com/bg/stihove/ne-me-zalygvaj-more
© П Антонова All rights reserved.
