Прегоряла свещ...
Не искам да съм онази сянка
на твоята сянка и вечно да те следвам.
Опитвам се да се спра,
но найстина не мога.
Не искам да съм онова изтъркано момиче,
което задоволява твоето его.
Смея се,но вътрешно така ми се плаче.
Опитвам се насила да не мисля за теб,а за него...
Не искам да съм капка в морето
и да се оглеждаш в мен,когато си самотен.
Не можеш да разбереш,че отдавна тупти за теб сърцето,
и аз страдам заедно с теб,когато си нещастен...
Не искам да съм изпята песен
и с мен само да припяваш.
В очите ти съм толкова лесна,
а сметка за чувствата ми дори не си даваш...
Не искам да живея повече така,
да съм сълзата в очите ти,но невидима...
Много ми тежи,не мога да издържа...
Не мога да понеса мисълта,че пак ще съм отритната...
Не искам да съм тази която,
вечно ще те чака до късно пред вратата.
Но плаче ми се,чувство толкова познато...
Не искам да съм гъбата в живота ти.
Бях значима някога за теб,или поне така си мислех.
Но днес съм една позната в твоите очи,
с това само да те гледам тъгата си засищах....
Не ми причинявай това отново,
не мога да се примиря...
Остави ме да започна живота си наново....
Не искам за втори път да убивам любовта...
Не искам да съм прегоряла свещ...
Не искам да те губя,
не искам и да съм с теб...
Не мога да бъда половин човек....
Не мога да те забравя...
Не мога да спра...
да те обичам...
© Александра Матеева All rights reserved.
