Sep 5, 2016, 1:39 AM

Прегърни ме...

  Poetry » Love
1.1K 3 8

Прегърни ме...

 

 

Прегърни ме и не ме пускай,

дръж ме надълбоко в обятията си

много добре; притисната в теб,

в душата ти е моето усещане

и в моята - твоето...

 

Прегърни ме и не ме пускай,

кожа в кожа, сетива в сетива

тяло в тяло, душа в душа

обединени в едно безкрайно 

и отворено цяло...

 

Прегърни ме и не ме пускай,

живейки така, в целувката на живота,

наречена любов, няма зло или грешно

има добрина, баланс, лудост и намиране

всичко разбъркано много добре...

 

Прегърни ме и не ме пукай 

безпределна емоционалност,

безусловно, влюбено сливане,

една свещена обвързаност

пътуване до космоса,

плач и вик, усмивка и шепот от щастие...!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...