May 7, 2006, 11:51 AM

ПРЕГЪРНИ МЕ, ЛЮБОВ...

  Poetry
1.5K 1 26
              Прегърни  ме, любов


Поне веднъж да можех да съм щура, неразумна,
да се осмеля и да погазя своя страх,
да почувствам, че живея, да усетя, че съм будна,
сънищата си да сбъдна, за които шеметно копнях...

Поне веднъж да можех да не мисля, а да действам,
да се втурна в твоите обятия, живот,
тихо ти да ме прегърнеш, аз да се усмихвам,
да те вкуся, моя тъй очаквана любов...


10.04.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това не бях го чела Гери!Много ми хареса!Поздрав!
  • Действай Гери Много ми хареса!!!
  • Браво, Белоснежка! Чудно стихо! Когато срещнете голямата и истинска любов ще можете, само вярвайте на сърцето си1 С обич. Веси (6)
  • Разбира се, че можеш
    А стихът е прелестен!
  • Разбира се, че можеш
    А стихът е прелестен!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...