Преходни и вечни
Едно листо танцува в ореола
на дишащата още топла шума...
Безсрамно гола дългата топола
със вятъра измéнчив се целува.
На слънцето последната въздишка
се спуска, тишината да погали,
фонтаните, които пеят, искат
монети да посеем в песента им.
Така са кратки и така са крайни
накацалите ноти върху жиците...
Оставащите птици са лекарство,
когато черногледи ученици сме.
Повдигната яка дъха покрива
и стегнати са в ципове и копчета
прегръдките ни като лято живи,
усмивките са техните отрочета.
Нали е есен – смърт, очи пречиства,
и вещиците литват вдъхновени.
Магията на страшните им мисли
уютът зимен лесно ще зачеркне.
