Едно листо танцува в ореола
на дишащата още топла шума...
Безсрамно гола дългата топола
със вятъра измéнчив се целува.
На слънцето последната въздишка
се спуска, тишината да погали,
фонтаните, които пеят, искат
монети да посеем в песента им.
Така са кратки и така са крайни
накацалите ноти върху жиците...
Оставащите птици са лекарство,
когато черногледи ученици сме. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up